Най-безнаказано е, да взривиш свободата!

Колата на Сашо Диков

Полицията е безпомощна за пореден път, признава си го сама, що се касае до взривовете над четвъртата власт. Иначе кокошкари бол в затворите. Макар и да имаме различни политики, да отразяваме любими и недотам харесвани личности, това са атентати срещу свободата на словото, трябва да го признаем.
Те сега седят в прах и никой дори не смята, че е редно да се работи по тях. Взривът над „Галерия”, този над Сашо Диков и Генка Шекерова, побоят над Огнян Стефанов – при всички радващото е, че няма жертви. Но кончината е много по-тежка и болезнена, защото страхът пречи на демокрацията. Да си припомним как реагира Франция при атентата над Шарли Ебдо, как го прие света? У нас не се работи по разкриването на покушения над известни личности, пък какво остава да очакваме, ако пострада някой обикновен човек. И ако от много време се разделяме на бедни и богати, успели и неудачници, то пред липсата на професионализъм поне всички сме равни. Личи си от резултатите на родните криминалисти, които с лекота приключват всеки случай, в който престъпникът не им се представил сам. Остава въпроса какво им липсва, опит или желание? Вероятно и от двете по много./ Милан Николов, Всеки ден