Публикувам го, без никаква авторска намеса:
Защо Пеевски говори пред ПИК? Негов ли е сайтът? Защо му слугувате, купиха ли ви?
Дни наред по форуми, вестници и телевизии се въртят подобни въпроси. Мислех си да не отговарям, защото всяко оправдаване излъчва гузност. Днес в сутрешния блок на Би Ти Ви обаче водещата по заместване Марияна Векилска попита колегата ми Ивайло Крачунов, главен редактор на сайта ни и автор на интервютата с Пеевски:
- Кой ви пише въпросите?
Крачунов е деликатно момче, иначе беше в правото си да я попита:
- А на вас кой постоянно ви диктува в слушалката?
Кой, наистина, ни пише въпросите… Купи ли ни Пеевски, защо му даваме думата и за колко се продадохме…
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Тъжно е, защото в крайна сметка ми се налага да влизам в омразния „обяснителен режим”.
В България, държавата на късата памет, все пак малцината паметливи помнят, че двубоят ми с Пеевски е твърде стар. И го водя през последните пет години, публично, по време на целия режим на Бойко Борисов. Когато беше опасно и не беше конюнктурно, както е сега.
През август 2011 г. заедно с колегите ми от „Галерия” Кристина Патрашкова и Явор Дачков отидох при Борисов с официална жалба срещу медийния монопол на Ирена Кръстева /вижте тук/. Изложихме факти, документи, поискахме проверка. Час по-късно свикахме пресконференция в БТА /вижте снимката долу/.
В резултат на това Комисията за защита ка конкуренцията започна разследване в областта на вестникарското разпространение. Естествено – полза никаква, но пък набързо бях етикиран по медиите като „слуга на Огнян Донев и Иво Прокопиев”.
На следващия ден с Патрашкова и Дачков отидохме при американския посланик, пак за монопола /вижте тук/.
Архивите са живи, помнят. На когото му се занимава, може да провери. В това време Борисов и Цветанов приемаха Пеевски по кабинетите си, а малко по-късно изрекетираха Огнян Донев и Любомир Павлов да продадат „Труд”, „24 часа” и „България днес”. Иначе ги чакаше арест…
Разбира се, днес, в изявата си по Нова телевизия, г-н Донев услужливо пропусна да си спомни. Обвинения в пране на пари, рекордни гаранции по мярката за неотклонение – карай да върви…
Пропусна да си спомни и че Борисов и Цветанов го задължиха в никакъв случай да не позволява моето оставане в „България днес” – заради скандалните откровения пред вестника на Сесил Каратанчева, че е била ухажвана от Борисов в невръстна възраст.
А свидетелства и свидетели на рекета на ГЕРБ над Донев и Павлов има. Да речем – скайп разговорите „Светлана и Оги”, публикувани в ПИК, безпрецедентен документ за времето на медийната низост.
След елиминирането ми от „България днес” под диктовката на Цветанов създадох ПИК. Заедно с журналиста Ивайло Крачунов, който работеше с мен и в „България днес”, и други колеги от екипа.
За някаква си година, сякаш на шега, станахме №1 в жанра. Част от събитията в държавата се случваха през нас. Не спирахме да пишем и за едните, и за другите.
В началото ни брояха за „сайта на Алексей Петров”. Тази мода поотмина. А после, пуснехме ли интервю с Борисов, форумите гръмваха, че сме „гербаджийска пасмина”. Пуснехме ли интервю със Станишев, ставахме „червени педали”. Пишехме ли за Първанов, ставахме „подлоги на АБВ”.
Лично Цветан Василев, шефът на Корпоративна банка, в интервю за „Дойче веле”, обяви, че ПИК заедно с Офнюз, Бивол и Медиапул, обслужва интересите на Иво Прокопиев.
И сега, след серията от интервюта /неочаквани и за самия мен/ с Делян Пеевски, ни обявиха за негови слуги…
Защо Пеевски говори пред нас? Според мен именно това е най-голямото доказателство, че не сме негова медия. Той е достатъчно умен, за да проумява, че ако говори пред семейните си медии, чуваемостта на посланията му ще е дискредитирана.
Ако говори пред независима медия обаче, думите имат различна тежест. Това е елементарен способ на добрата пропаганда.
Сутринта по Би Ти Ви бе излъчен филм с претенциите за разследване. Колкото и да се постарах, не научих нищо ново от това разследване. Живеел в имоти, които не били официално негови, а на майка му… Ползвал офшорки. Дотук не виждам нищо незаконно.
Мина се и към махленски, водевилни сюжети – като този, че класната била дамата му на бала, или че някакъв съвипускник не го бил мяркал в университета… Това значело, че си бил купил дипломата?!
Доста жълто, плоскоскроено, клюкарско за медия с претенции за обективност и сериозност!
Затова Крачунов резонно попита и Би Ти Ви, и Noresharski /който май би трябвало да се прекръсти на NoPeevski, с такъв патос са се фиксирали в него/: Добре е, че разследвате Пеевски, а кога ще разследвате най-големите му публични опоненти Прокопиев и Плевнелиев?
Срещу Иво Прокопиев, по негови собствени признания, текат 11 данъчни ревизии. Има официални сигнали срещу президента и съмнения за пране на пари. Noresharski и Би Ти Ви мълчат. С еднакъв аршин ли мерят? Това свободна журналистика ли е?
„Рупорът на атаките срещу мен са Плевнелиев и Прокопиев. Войната в държавата е, за да се върне кръгът "Капитал" на власт. Аз няма да спра да изобличавам далаверите им”, обяви Пеевски пред ПИК.
Да не би днешното „разследване” по телевизията да е техният отговор? Реваншът им? Думите на Пеевски не тревожат ли никого? Защо се вторачваме в него, а не в това, което казва? Ще разследват ли твърденията, че Цветанов му е оказвал натиск навръх рождения му ден?
Няма да се уморя да питам. И няма да се причисля към кресливия хор хулители на Делян Пеевски, към ловците на вещици, няма да превърна медията си в трибунал, само защото такава е конюнктурата или защото някакви хора протестирали на площада. Неясно защо и неясно от кого платени.
Когато е трябвало, когато беше опасно, бях обществен враг на Пеевски. Повечето от днешните "протестъри" научиха името му едва на 14 юни 2013 г. Оттогава за него се каза и изписа доста. Сега е време да проговори той. Тепърва ще става интересно и ПИК ще държи „линията” отворена – и за него, и за президента, и за Борисов, и за Станишев, и за Прокопиев. Впрочем, той защо ли не ни вдига телефона...
Недялко Недялков, едноличен собственик на "ПИК нюз"
Няма коментари:
Публикуване на коментар